30.04.2006 г., 19:48

НЕ ИСКАЙ НА ТЕБ ДА ПРИЛИЧАМ

1.2K 0 8
Започна да мълчиш.
Намрази ме.
Защо ме караш понякога
сама да си говоря?
Знаеш ли? Я по-добре
да си вървиш, че ми омръзна
с тебе да се боря.
Нагарчаш ми. Влудява ме
изцъкления поглед.
Какво си мислиш... Че
може да ме промениш?
Не става! Просто забрави!
Не мога никога да бъда друга.
За какво съм ти смирена?...
И покорна. Да ме обсебваш
по-лесно със лъжи?
Никога не бих могла
да вляза в друга кожа...
Това съм аз, дори да те боли.
Не можеш над душата ми
да властваш!
Тя иска собствени крила
и свобода, за да лети,
когато наистина потрябва.
Щом искаш на тебе да приличам,
без възух още утре ще умра...
Ако ме обичаш, запази ме!
Душа на ангел. И жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силна!!! Силен и невероятен стих
  • Изповед-битка за емоционален суверинитет.Отхвърляне на покорството,но
    заедно с това зов за обич и разбиране.Сблъсък на две крайни емоционални състояния,разиграни мило и обезсърчаващо,призоваващи любов
    по един красив начин...Таланта на автора е очевиден..
  • Така е. Не може да сме образ и подобие на някой. Всеки има свой свят и собствени съкровени чувства и мисли. Ако толкова лесно се уподобявахме, в този свят щяхме да сме еднакви. А това е адски безинтересно и скучно. Поздравявам те! Искрено!
  • Винаги трябва да сме себе си!!
    Поздрав!
    6
  • Еми да много е хубаво поздравления

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...