2 sept 2007, 12:07

Не искам

  Poesía
593 0 1
 

Оставих да ме води нещото отвътре,

да ми подсказва, да движи пръстите ми,

да ме обрича (знам и следващата дума).

Да ми показва и това, което толкоз търсих,

че всъщност е пред мен, без малко не го стъпках.

Да ме отправя по ъглите най-тъмни да се свирам,

да се взирам, да се съмнявам и да обобщавам,

да просветлее и в "кутията", отвътре,

да не останат мръсни сили боклук да трупат,

да затлачват, да крачат, ехидно да ми се присмиват

и полека-лека да убиват последните надежди

за просветление, за отмъщение, за избавление...


Не искам да се връщам  в старата си кожа,

оставих я като възкръснах, като излязох

от пепелта и от водата,

да изсъхне, със всичко мръсно вътре...

от слънцето, от вятъра,

там, на камъка,
до който я оставих...

Без да се обръщам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих, Калина!
    Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....