Не искам нищо,
спрях да търся.
Под камък в дълбокия океан,
сгушена, сама,
оставих моята надежда.
Срещни ме случайно
по път от цветя,
целуни ме нежно,
дай ми топлина,
погледни в очите ми
колко те жадувам,
кажи ми тихо със очи
Теб обичам само...
Не искам нищо,
спрях да търся.
В теб и сърцето си оставих...
Поне през рамо
да ме бе видяла,
как след теб останах
със сломена глава
пред самотата.
© Вълко Todos los derechos reservados