8 feb 2013, 19:04

Не искам

  Poesía » Otra
584 0 1

Не искам да съм снимка в некролог,

ни в нечий спомен болка и тъга,

а камъкът на някой връх висок,

родената след дъжд добра дъга.

 

Не искам да съм тъмната печал,

на свещ прозрачна -  восъчни сълзи –

а искам да съм първи лъч изгрял,

целунал страстно морските гърди.

 

Не искам да съм кратката черта

между две дати – раждане и смърт,

а искам да съм вятър в утринта,

в нивята летен, криволичещ път.

 

Не искам, ала трябва да умра,

такъв е жребият на всички ни, нелек.

Но чрез смъртта си шанс ще подаря

и земно място на различен нов човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...