Не искам
Не искам да съм снимка в некролог,
ни в нечий спомен болка и тъга,
а камъкът на някой връх висок,
родената след дъжд добра дъга.
Не искам да съм тъмната печал,
на свещ прозрачна - восъчни сълзи –
а искам да съм първи лъч изгрял,
целунал страстно морските гърди.
Не искам да съм кратката черта
между две дати – раждане и смърт,
а искам да съм вятър в утринта,
в нивята летен, криволичещ път.
Не искам, ала трябва да умра,
такъв е жребият на всички ни, нелек.
Но чрез смъртта си шанс ще подаря
и земно място на различен нов човек.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
