Не искам да съм снимка в некролог,

ни в нечий спомен болка и тъга,

а камъкът на някой връх висок,

родената след дъжд добра дъга.

Не искам да съм тъмната печал,

на свещ прозрачна -  восъчни сълзи –

а искам да съм първи лъч изгрял,

целунал страстно морските гърди.

Не искам да съм кратката черта

между две дати – раждане и смърт,

а искам да съм вятър в утринта,

в нивята летен, криволичещ път.

Не искам, ала трябва да умра,

такъв е жребият на всички ни, нелек.

Но чрез смъртта си шанс ще подаря

и земно място на различен нов човек.