Не искам да съм кукла,

с която ще си поиграеш

и ще ме захвърлиш.

Не искам да съм ураган,

като ме видиш

и избягаш.

Не искам да съм дъжд,

като завали,

да се скриеш,

да не те намокря.

Не искам да съм сняг,

който ще потъпчеш 

и ще отминеш.

Не искам да съм зима,

като ти стане студено,

да се скриеш

Не искам да съм цвете,

като ме вземеш, да увехне...

Не искам да съм река,

като се изкъпеш,

да си тръгнеш.

Не искам да съм птица,

като ми се порадваш,

да ме гледаш,

да ме пуснеш да летя.

Искам да съм закачлива,

             нежна,

            мила и

           добра,

колко малко искам сега?