Не искам да живея в тъмнина.
Не мога да стоя на тъмно.
Навред е само мрак и пустота,
а тъй обичам светлината...
Душата ми е стон и вик,
намира се във пропаст, бездна.
Дали ще може някога сама
на утрото в деня да види изгрев?
Надявам се да дойде този ден
и с радост да... струя отново
в щастливи мигове и слънчево море,
с щастливи хора и небе лазурно.
© Цеца Тодорова Todos los derechos reservados
весели празници ти желая, Цеци...!
този стих определено не за "двойка"
току що оправих някак оценката...