28 ene 2016, 13:33

Не искам никога да умирам

  Poesía
580 0 0

Не искам никога да умирам
да се правя на силна
да преигравам 
да си купувам мистерия от втората употреба
за жълти стотинки
и после да казвам, че е моя
така съм се родила
усмихвам се само отвътре
не понасям котки
разговори с хора
да ме докосват 
не понасям просто
точка
понасям си само емоционалния товар
плещите ми тежат от дилеми
проблеми
домашни скандали
срутени къщи
семейства, които се олюляват на ръбче
душата ми е във фризера
страх ме е, че ако я извадя 
в неточното време
няма да мога да я замразя обратно
ще трябва да я изхвърля
а аз имам душа
и не е черна
по-скоро бебешко розова
със синьо по ръбовете
малко страхлива
малко свенлива
малко засрамена
ама е там 
и си е моя
само дето е във фризера

 

Не искам никога да умирам
и да лъжа хората, че съм живяла
да си рисувам лъжливи спомени
за улици и площади
за други градове
за пясъка на океана в краката ми
и за съвсем друго слънце
не искам наужким 
да мога да обичам
а никой да не знае за това
и да си създам свят само за мен
колкото пълен, толкова и празен
вярно, че душата ми е във фризера
но ще искам да я изкарам от там
... някой ден

 

Не искам никога да умирам
без да съм плакала от щастие
в нечии ръце
и без да съм казала „обичам те“
докато гледам някого в очите
без да ме е страх
за пръв път в живота ми
и да не потрепервам от погнуса
докато го казвам
и да не ме е страх да заспя до някого
и да го оставя да ме докосне
без да се дърпам
без оправдания
и да разбера какво да си правя с душата
страх ме е да не се развали фризера
искам да чуя истината от някого
без да го е страх
и без мен да ме е страх
и да си държим ръцете, докато махаме
гадните баркодове, жигосани върху телата ни
и върху мислите
и чувствата
и цялото ни същество

 

Не искам никога да умирам
поробена
от себе си
и обствоятелства
от непочтителност
и страх да не сбъркам
да не повторя някоя грешка
искам по-често да мога да казвам
„майната му“
и да скачам в дълбокото
с риск да се удавя,
поне ще се науча да плувам
а на дъното на морето може да има 
миди с перли
русалки
изоставени кораби
кой знае какви други магични неща

 

Не искам никога да умирам
без да съм живяла
без да съм мечтала 
нахално
напук
наволя

 

Просто не искам
не искам никога да умирам 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мия Марс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...