Jan 28, 2016, 1:33 PM

Не искам никога да умирам

  Poetry
575 0 0

Не искам никога да умирам
да се правя на силна
да преигравам 
да си купувам мистерия от втората употреба
за жълти стотинки
и после да казвам, че е моя
така съм се родила
усмихвам се само отвътре
не понасям котки
разговори с хора
да ме докосват 
не понасям просто
точка
понасям си само емоционалния товар
плещите ми тежат от дилеми
проблеми
домашни скандали
срутени къщи
семейства, които се олюляват на ръбче
душата ми е във фризера
страх ме е, че ако я извадя 
в неточното време
няма да мога да я замразя обратно
ще трябва да я изхвърля
а аз имам душа
и не е черна
по-скоро бебешко розова
със синьо по ръбовете
малко страхлива
малко свенлива
малко засрамена
ама е там 
и си е моя
само дето е във фризера

 

Не искам никога да умирам
и да лъжа хората, че съм живяла
да си рисувам лъжливи спомени
за улици и площади
за други градове
за пясъка на океана в краката ми
и за съвсем друго слънце
не искам наужким 
да мога да обичам
а никой да не знае за това
и да си създам свят само за мен
колкото пълен, толкова и празен
вярно, че душата ми е във фризера
но ще искам да я изкарам от там
... някой ден

 

Не искам никога да умирам
без да съм плакала от щастие
в нечии ръце
и без да съм казала „обичам те“
докато гледам някого в очите
без да ме е страх
за пръв път в живота ми
и да не потрепервам от погнуса
докато го казвам
и да не ме е страх да заспя до някого
и да го оставя да ме докосне
без да се дърпам
без оправдания
и да разбера какво да си правя с душата
страх ме е да не се развали фризера
искам да чуя истината от някого
без да го е страх
и без мен да ме е страх
и да си държим ръцете, докато махаме
гадните баркодове, жигосани върху телата ни
и върху мислите
и чувствата
и цялото ни същество

 

Не искам никога да умирам
поробена
от себе си
и обствоятелства
от непочтителност
и страх да не сбъркам
да не повторя някоя грешка
искам по-често да мога да казвам
„майната му“
и да скачам в дълбокото
с риск да се удавя,
поне ще се науча да плувам
а на дъното на морето може да има 
миди с перли
русалки
изоставени кораби
кой знае какви други магични неща

 

Не искам никога да умирам
без да съм живяла
без да съм мечтала 
нахално
напук
наволя

 

Просто не искам
не искам никога да умирам 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мия Марс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...