Не искам нищичко от теб
Не искам нищичко от теб,
само на кревата да приседна,
да те погледам със копнеж,
в очите с мъничко надежда
и преди да си отида във съня,
да те запомня все такава,
безкрайна морска синева,
на слънцето под огнената лава.
Не искам нищичко от теб,
само любовта си да съвзема,
да я поема със стремеж,
ала да запазя свободата в тебе
и преди да дойде есента,
да те запомня все такава,
красива птица с алени пера,
в клоните из младата дъбрава.
Не искам нищичко от теб,
само мъничко да те обичам,
без да искам същото за мен,
да не нарушавам нечий мисли
и преди да е настъпила нощта,
да те запомня все такава,
безкраен лъч от светлина,
преминала през моето тяло.
Не искам нищичко от теб,
дори сълзите си да крия,
макар да искам с усмивка
животът ми в твоят да се спира
и преди да е изгряла утринта,
да те запомня все такава,
прозорецът на моята душа,
през който те видях тогава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йордан Малинов Todos los derechos reservados
