Не искам нищичко от теб
Не искам нищичко от теб,
само на кревата да приседна,
да те погледам със копнеж,
в очите с мъничко надежда
и преди да си отида във съня,
да те запомня все такава,
безкрайна морска синева,
на слънцето под огнената лава.
Не искам нищичко от теб,
само любовта си да съвзема,
да я поема със стремеж,
ала да запазя свободата в тебе
и преди да дойде есента,
да те запомня все такава,
красива птица с алени пера,
в клоните из младата дъбрава.
Не искам нищичко от теб,
само мъничко да те обичам,
без да искам същото за мен,
да не нарушавам нечий мисли
и преди да е настъпила нощта,
да те запомня все такава,
безкраен лъч от светлина,
преминала през моето тяло.
Не искам нищичко от теб,
дори сълзите си да крия,
макар да искам с усмивка
животът ми в твоят да се спира
и преди да е изгряла утринта,
да те запомня все такава,
прозорецът на моята душа,
през който те видях тогава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Малинов Всички права запазени
