Изгаря ме отвътре сякаш съм жарава

и сякаш си до мен ми се привижда...

До мен си пак, ала те няма

и само болката отвътре ме разбира.

Не искам, но мога да забравя

пламъка в душата, когато ме погледнеш.

Сълза като с нож отново ме ранява

щом от мен си пак отидеш.

Мечтая си само за едно.

Да мога да те имам дори за ден,

до мен да си в нашето легло,

да казваш, че обичаш само мен.

Сълзи ли са това или живи въглени?

Сякаш от очите ми се излива пламък...

Душата ми раздират като с тръни

и сърцето ми превръщат го в камък.

Не искам, но мога да забравя

как ме гледаше преди...

И как чакаше"Обичам те!"да кажа,

без да ме обичаш ти...

Посветено на Д.М.