Изгаря ме отвътре сякаш съм жарава
и сякаш си до мен ми се привижда...
До мен си пак, ала те няма
и само болката отвътре ме разбира.
Не искам, но мога да забравя
пламъка в душата, когато ме погледнеш.
Сълза като с нож отново ме ранява
щом от мен си пак отидеш.
Мечтая си само за едно.
Да мога да те имам дори за ден,
до мен да си в нашето легло,
да казваш, че обичаш само мен.
Сълзи ли са това или живи въглени?
Сякаш от очите ми се излива пламък...
Душата ми раздират като с тръни
и сърцето ми превръщат го в камък.
Не искам, но мога да забравя
как ме гледаше преди...
И как чакаше"Обичам те!"да кажа,
без да ме обичаш ти...
Посветено на Д.М.
© Брияна Всички права запазени