25 abr 2013, 17:38

Не искам скъпо погребение

  Poesía » Otra
687 0 1

Не искам скъпо погребение,
нито жални писъци на гроба ми.
Не искам ничий умиление
и сладки приказки... отприщени.
Не искам ничий тежест на плещите си
и моята ми стига за живота ми.
Препълних шепи със страдание,
пропуках длани с унижение
на хора да слугувам без да има смисъл...
И си казвах - ще се оправи всичко.
Бог така ме е орисал.
По реда си нищо не дойде, де.
Всичко продължи по старому.
Сълзите от очите на изчезване,
по-скоро на сбогуване потекоха.
Сбогувам се със този пошъл вятър
и с това необяснимо слънце.
Що грееш, щом не носиш радост?
Що грееш? Ти! Фалшиво щастие!
На малките неща ли да се радваме?
А те кои са? Моля, обяснете ми.
Малко ли тревоги срещнах аз по пътя си?
Малко ли ръце протягах и се молих?
Късмет да е, на здраве и сполука...
Но просто спирам.
Аз бях до тука.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмаз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...