21 jul 2017, 14:46

Не искам вече твоите устни

Poesía » De amor

550 0 0

Бях добър, но ми излезе скъпо.
Всичко се заплаща в тоз живот.
Обичах и бях верен, даже много
но не получих нито грам любов!

Върви, не се обръщай.
Няма смисъл вече от това.
Обичах и бях верен, даже много
но дотук – напред върви сама!

Утре друг ще ме замести,
а очите ти за мен ще станат чужди...
Как да ти го кажа с прости думи?
"Не искам вече твоите устни"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0