9 ago 2009, 17:13

Не мачкайте децата

  Poesía » Otra
2.3K 0 19

Съдбата на дете не е трева,

която след копита се изправя.

И ако имаш тиква, не глава -

това не би разбрал. Не се поправя

една несправедливост с други сто.

Не се лекува рана с друга рана.

Със обич даже в нóщвите тесто

замесвали са бабите зарáна.

Децата наши - нашето сега

и бъдещето наше в тях да видим.

Те носят във очите си тъга,

те носят във сърцата си обиди.

Грехът е наш. На майки и бащи.

На гледащите отстрани. Отгоре.

Когато резултатът ни втрещи

се питат всички кой е отговорен.

Не мачкайте децата! И трева

понякога отъпкана остава.

Душата детска - чудо е това!

От обич само чудесата стават.

 

Гинка Гарева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...