13 sept 2007, 20:34

Не ме е страх

  Poesía
1.4K 0 3

           Не ме е страх

Не ме е страх от смъртта,
страх ме е от самотата,
защото разделят ли се две сърца,
идва болката, така позната.

Не ме е страх да си отида
от този, тъй труден живот,
страх ме е от тебе да си ида.
Сам да останеш, дали си готов?

Не ме е страх, че ще умра,
страх ме е, че няма да те имам.
Как да се боря? И как да продължа?
Не искам от теб да си отивам.

Не ме е страх, не ме е страх,
където аз отивам няма страшно,
страх ме е само, че ще стана на прах,
но знам, че всичко там е прекрасно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не зная какво да кажа.Просто нямам думи.Стихът ти е тъжно съвършенство!
  • Много е хубав стихът ти, много! Но и много ме натъжи ,мила , не мисли за това , а се радвай - много си красива с малката си рожбичка-пълен с обич и всеотдайност е стихът ти, ще чакам слънчеви стихове , Десислава. С обич.
  • Поздрави!!!
    Просто без думи...стихът е много хубав!
    Браво!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...