13 sept 2007, 20:34

Не ме е страх

  Poesía
1.4K 0 3

           Не ме е страх

Не ме е страх от смъртта,
страх ме е от самотата,
защото разделят ли се две сърца,
идва болката, така позната.

Не ме е страх да си отида
от този, тъй труден живот,
страх ме е от тебе да си ида.
Сам да останеш, дали си готов?

Не ме е страх, че ще умра,
страх ме е, че няма да те имам.
Как да се боря? И как да продължа?
Не искам от теб да си отивам.

Не ме е страх, не ме е страх,
където аз отивам няма страшно,
страх ме е само, че ще стана на прах,
но знам, че всичко там е прекрасно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не зная какво да кажа.Просто нямам думи.Стихът ти е тъжно съвършенство!
  • Много е хубав стихът ти, много! Но и много ме натъжи ,мила , не мисли за това , а се радвай - много си красива с малката си рожбичка-пълен с обич и всеотдайност е стихът ти, ще чакам слънчеви стихове , Десислава. С обич.
  • Поздрави!!!
    Просто без думи...стихът е много хубав!
    Браво!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...