Не ме е страх от бури и метежи,
от тежки думи и сплетни,
отдавна не робувам на копнежи,
не вярвам във отминали мечти.

Душата ми позна, какво е болка,
но присъщата си обич съхрани,
между добро и лошо изборът е колко,
умееш да даряваш добрини.

Не мразя и не е в стила ми,
да проклинам просто не умея,
добро да давам е дългът ми,
така избирам да живея.

Със вярата и своята себичност,
че утрото по-мъдро е от вечерта,
и както казват - нищо лично,
просто вярвам в любовта.

Макар и малка, капка в океана
ще докосне някое сърце,
достатъчно е да изгрее само
усмивката на нечие лице.