Какво да ти кажа...

аз съм такава.

До лудост пленявам.

Паля.

Опустошавам.

Изгарям всичко,

до което се докосна.

Недей,

не си мисли, че е нарочно.

Аз наранявам

и не се обяснявам.

Често за постъпките си

оправдание нямам,

но как да ти кажа...

Аз съм такава,

приятелка прекрасна мога

да бъда прекрасна,

но за обичане не ставам.

Всъщност, мога силно да обичам,

но е лудост мене да обичат...

Тези хора

на вълнение безумно се обричат.

Аз просто съм такава,

Без да искам, разболявам...

По-силните след мен успяват

да се излекуват,

останалите продължават

моите очи с години да бленуват.

Мислят си,

че аз съм любовта,

но ти повярвай ми,

не е така.

Аз съм волна птица

със невидими крила

и не мога дълго време

на едно и също място да стоя.

Постоянно имам нови страсти

и не спирам да вървя

и докато ме държат краката,

едва ли някога ще спра.

Да, аз просто съм такава,

често търся любовта,

но по някаква причина

винаги превръщам я в сълза...

Не, не ставам за обичане,

не отричам.

След мечтите си безспирно тичам.

Можеш ли да тичаш бързо?

Ако да, ела

и тичай с мен.

Мисля или че ще ти омръзне,

или ще останеш наранен.

Но не те съветвам да опитваш,

защото се познавам..

Аз не ставам за обичане,

както казах, просто съм такава.

Не искам и теб

като всички да опаря.

Държа на теб и затова

мисля, че е по-добре да те оставя...

Искаш или не,

по-добре се съгласи,

докато не стане твърде късно.

Просто си тръгни. Върви.