Не ме оставяй сам

В утрото и в здрача.

Не ме оставяй да ръждясам

Като пирон, захвърлен от ковача.

Не ме зарязвай ти сломен,

С болка, в душата ми налята.

Защо не останеш още малко с мен

Без теб ще дойде краят на Земята.

Не се стапяй като бучка лед,

Какво е уискито без нея?

Защо избягваш моя поглед?

Отговори ми – иначе ще полудея.

Забрави ли за пролетните вечери,

В които вдишвахме аромата на похотта.

Кажи ми честно – малко смелост събери -

На кого подари сега страстта?