7.07.2011 г., 22:07

Не ме оставяй

1.3K 0 1

Не ме оставяй сам

В утрото и в здрача.

Не ме оставяй да ръждясам

Като пирон, захвърлен от ковача.

 

Не ме зарязвай ти сломен,

С болка, в душата ми налята.

Защо не останеш още малко с мен

Без теб ще дойде краят на Земята.

 

Не се стапяй като бучка лед,

Какво е уискито без нея?

Защо избягваш моя поглед?

Отговори ми – иначе ще полудея.

 

Забрави ли за пролетните вечери,

В които вдишвахме аромата на похотта.

Кажи ми честно – малко смелост събери -

На кого подари сега страстта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Генчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...