5 feb 2008, 9:59

Не ме поглеждай

  Poesía
879 0 1
Не ме поглеждай, така ме нараняваш,
не съм забравила, не го мисли.
Сълзи очите още раждат,
когато спомня си какво ми причини.

Не се обръщай, така ме нараняваш,
не съм забравила, нима не ми личи?
Сърцето бие, щом си спомня -
за теб, за всичките мечти.

Не ме поглеждай с този поглед,
така ме нараняваш и боли.
Не съм забравила какво ми стори,
сълзи напират пак във моите очи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...