Feb 5, 2008, 9:59 AM

Не ме поглеждай

  Poetry
884 0 1
Не ме поглеждай, така ме нараняваш,
не съм забравила, не го мисли.
Сълзи очите още раждат,
когато спомня си какво ми причини.

Не се обръщай, така ме нараняваш,
не съм забравила, нима не ми личи?
Сърцето бие, щом си спомня -
за теб, за всичките мечти.

Не ме поглеждай с този поглед,
така ме нараняваш и боли.
Не съм забравила какво ми стори,
сълзи напират пак във моите очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...