Feb 5, 2008, 9:59 AM

Не ме поглеждай

  Poetry
878 0 1
Не ме поглеждай, така ме нараняваш,
не съм забравила, не го мисли.
Сълзи очите още раждат,
когато спомня си какво ми причини.

Не се обръщай, така ме нараняваш,
не съм забравила, нима не ми личи?
Сърцето бие, щом си спомня -
за теб, за всичките мечти.

Не ме поглеждай с този поглед,
така ме нараняваш и боли.
Не съм забравила какво ми стори,
сълзи напират пак във моите очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...