Искам да се извиня за изкушението
да публикувам стар преработен стих,
който изтрих преди време и да помоля
редакторите да не ми се сърдят за това.
Не ме забравяй
Не ме забравяй още във съня си,
извикай ме - безплътен призрак,
на твойта горест ням свидетел,
призори ще си отида тихо пак.
Не ще смутя със звук съня ти,
а тихо ще поседна в някой ъгъл,
и тъжен, там като от пъкъл
обичащо ще бдя за любовта ти.
Ще взема твоя черен страх,
в къдрици смолести ще го превърна,
от грях нелеп ще те отвърна
и с утрото ще си отида плах.
Не ме забравяй още във съня си,
безплътен съм и няма да ти преча -
извикай ме макар последна среща,
а после и от съня ти ще си ида.
ЕТ МАЧИБО - 2008 г
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados