27 oct 2008, 13:28

Не ме забравяй

  Poesía » Otra
1.2K 0 8

                                                        Искам да се извиня за  изкушението

                                                        да  публикувам  стар  преработен  стих,

                                                        който  изтрих преди  време   и да  помоля 

                                                        редакторите да не  ми се  сърдят  за  това.

Не  ме забравяй

  

 

 

Не  ме   забравяй още във  съня  си,

извикай ме - безплътен призрак,

на  твойта горест ням  свидетел,

призори  ще  си  отида тихо  пак.

 

Не ще смутя  със звук съня  ти,

а тихо  ще  поседна в някой ъгъл,

и тъжен,  там  като  от  пъкъл

обичащо ще бдя за любовта ти.  

 

 

Ще  взема  твоя   черен  страх,

в къдрици смолести ще го превърна,

от грях нелеп ще те  отвърна

и  с утрото  ще си  отида  плах.

 

 

Не  ме  забравяй още във съня  си,

безплътен съм и няма да ти преча -

извикай ме макар последна среща,

а после и от съня  ти ще си ида.

 

 

 

 

ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прелестен е ...
  • много хубаво...ти си прекрасен...
  • Да, чела съм го и отново го прочетох!
    Поздрави отново!
  • Таня, винаги съм харесвал хората които съумяват да изпълват пространството с присъствието си и винаги съм мечтал да бъда от тези които го изпълват с приятни емоции, макар не винаги да ми се отдава - но затова е стремеж. Той е като оня връх който виждаш от всякъде и е твоя ориентир. Никол благодаря ти, че го харесваш. Ласкае ме , но Висоцки има много силен стих.

    "А ненужния спор оставете
    вече всичко доказал съм аз
    най красиви са днес върховете
    недостигнати още от нас"

    След всеки връх виждаш , че има нов и няма време за опиянение
  • Доста е плътно присъстваш с този стих - не си безплътен!Нежност и копнеж струи от всека строфа!Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...