27.10.2008 г., 13:28

Не ме забравяй

1.2K 0 8

                                                        Искам да се извиня за  изкушението

                                                        да  публикувам  стар  преработен  стих,

                                                        който  изтрих преди  време   и да  помоля 

                                                        редакторите да не  ми се  сърдят  за  това.

Не  ме забравяй

  

 

 

Не  ме   забравяй още във  съня  си,

извикай ме - безплътен призрак,

на  твойта горест ням  свидетел,

призори  ще  си  отида тихо  пак.

 

Не ще смутя  със звук съня  ти,

а тихо  ще  поседна в някой ъгъл,

и тъжен,  там  като  от  пъкъл

обичащо ще бдя за любовта ти.  

 

 

Ще  взема  твоя   черен  страх,

в къдрици смолести ще го превърна,

от грях нелеп ще те  отвърна

и  с утрото  ще си  отида  плах.

 

 

Не  ме  забравяй още във съня  си,

безплътен съм и няма да ти преча -

извикай ме макар последна среща,

а после и от съня  ти ще си ида.

 

 

 

 

ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прелестен е ...
  • много хубаво...ти си прекрасен...
  • Да, чела съм го и отново го прочетох!
    Поздрави отново!
  • Таня, винаги съм харесвал хората които съумяват да изпълват пространството с присъствието си и винаги съм мечтал да бъда от тези които го изпълват с приятни емоции, макар не винаги да ми се отдава - но затова е стремеж. Той е като оня връх който виждаш от всякъде и е твоя ориентир. Никол благодаря ти, че го харесваш. Ласкае ме , но Висоцки има много силен стих.

    "А ненужния спор оставете
    вече всичко доказал съм аз
    най красиви са днес върховете
    недостигнати още от нас"

    След всеки връх виждаш , че има нов и няма време за опиянение
  • Доста е плътно присъстваш с този стих - не си безплътен!Нежност и копнеж струи от всека строфа!Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....