Искам да се извиня за изкушението
да публикувам стар преработен стих,
който изтрих преди време и да помоля
редакторите да не ми се сърдят за това.
Не ме забравяй
Не ме забравяй още във съня си,
извикай ме - безплътен призрак,
на твойта горест ням свидетел,
призори ще си отида тихо пак.
Не ще смутя със звук съня ти,
а тихо ще поседна в някой ъгъл,
и тъжен, там като от пъкъл ...