Не ми остана Надежда...
Търся те тук,
търся те там,
на всички нива,
със всички свои сетива!
В това търсене аз се изгубих
и в улучването си
не открих златния ключ
към сърцето ти!
Има ли го и къде е той?
Не мога да търся,
не мога да искам,
в безсилие вдигам ръце
в безсилие изстива моето сърце.
Има ли го?
Съществува ли този златен ключ?
Искам да знам, уверен да съм
и да мога да търся златния път,
струната нежна,
която сърцето ти да докосне,
да облее във светлина!
Вдигам ръце нагоре
и се моля,
вдигам очи нагоре...
Има ли Господ,
има ли Богородица,
вярвам във Тях,
пълнят сърце ми с Надежда.
Не мога да чакам,
не умея да отлагам вечерта,
и в края на търпението,
да се обърна усмихнат,
оставил деня да ме води
по течениетона нощта.
не мога...
Не ми остана Надежда...
търся те там,
на всички нива,
със всички свои сетива!
В това търсене аз се изгубих
и в улучването си
не открих златния ключ
към сърцето ти!
Има ли го и къде е той?
Не мога да търся,
не мога да искам,
в безсилие вдигам ръце
в безсилие изстива моето сърце.
Има ли го?
Съществува ли този златен ключ?
Искам да знам, уверен да съм
и да мога да търся златния път,
струната нежна,
която сърцето ти да докосне,
да облее във светлина!
Вдигам ръце нагоре
и се моля,
вдигам очи нагоре...
Има ли Господ,
има ли Богородица,
вярвам във Тях,
пълнят сърце ми с Надежда.
Не мога да чакам,
не умея да отлагам вечерта,
и в края на търпението,
да се обърна усмихнат,
оставил деня да ме води
по течениетона нощта.
не мога...
Не ми остана Надежда...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламен Вълканов Todos los derechos reservados
