Не мислиш ли и ти така?...
Така е просто... като слънце в ранна утрин...
има хиляда начина да си щастлив,
без да е нужно да живееш във палати чудни,
без да си чувал шумолящ банкнотен звук
със поглед горделив...
Без да си вкусил от ефекта на властта,
прочетен във любезните лица на свойте подчинени...
Без да си виждал в огледалото отсреща
самодоволен хладен блясък и възхищение горещо...
И... ще ти кажа...
дори любов възпламеняваща и страстна,
която предизвиква сладък трепет
и нежна слабост, топлеща, омайна
и прекрасна,
дори без нея може щастие да има...
Как?...
Предлагам ти така: подръж във скута си дете,
да го изслушаш научи се,
вземи за пример тази бистра чистота,
извираща от крехката душа...
Ръката немощна на майчица-старица
подръж във своите ръце,
макар несръчно,
всяка гънка в нея нека ти говори
за мъдростта на старостта,
безумността на младостта,
за чудото на вярата и почитта към Бог,
във храма на човешките сърца...
Вкусът на живата вода,
отпий от извора,
от думите библейски,
свещени
и в живота чудотворни...
Не ти разкривам някакви нечувани слова,
отвъд усилия, потънали във сложността,
към щастие стремейки се отчаяно...
А всъщност...
както слънцето донася светлина, е простичко...
И не е нужно празник да ни спомни за това...
Не мислиш ли и ти така?...
28.12.2006
има хиляда начина да си щастлив,
без да е нужно да живееш във палати чудни,
без да си чувал шумолящ банкнотен звук
със поглед горделив...
Без да си вкусил от ефекта на властта,
прочетен във любезните лица на свойте подчинени...
Без да си виждал в огледалото отсреща
самодоволен хладен блясък и възхищение горещо...
И... ще ти кажа...
дори любов възпламеняваща и страстна,
която предизвиква сладък трепет
и нежна слабост, топлеща, омайна
и прекрасна,
дори без нея може щастие да има...
Как?...
Предлагам ти така: подръж във скута си дете,
да го изслушаш научи се,
вземи за пример тази бистра чистота,
извираща от крехката душа...
Ръката немощна на майчица-старица
подръж във своите ръце,
макар несръчно,
всяка гънка в нея нека ти говори
за мъдростта на старостта,
безумността на младостта,
за чудото на вярата и почитта към Бог,
във храма на човешките сърца...
Вкусът на живата вода,
отпий от извора,
от думите библейски,
свещени
и в живота чудотворни...
Не ти разкривам някакви нечувани слова,
мистична новост или тайна,
То, щастието, крие се в невидими неща...
отвъд преходността, отвъд нетрайното,отвъд усилия, потънали във сложността,
към щастие стремейки се отчаяно...
А всъщност...
както слънцето донася светлина, е простичко...
И не е нужно празник да ни спомни за това...
Не мислиш ли и ти така?...
28.12.2006
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дидислава Todos los derechos reservados
