28.12.2006 г., 20:29

Не мислиш ли и ти така?...

929 0 18
Така е просто... като слънце в ранна утрин...
има хиляда начина да си щастлив,
без да е нужно да живееш във палати чудни,
без да си чувал шумолящ банкнотен звук
със поглед горделив...
Без да си вкусил от ефекта на властта,
прочетен във любезните лица на свойте подчинени...
Без да си виждал в огледалото отсреща
самодоволен хладен блясък и възхищение горещо...
И... ще ти кажа...  
дори любов възпламеняваща и страстна,
която предизвиква сладък трепет
и нежна слабост, топлеща, омайна
и прекрасна,
дори без нея може щастие да има...
Как?... 
Предлагам ти така:
подръж във скута си дете,
да го изслушаш научи се,
вземи
за пример тази бистра чистота,
извираща от крехката душа...
Ръката немощна на майчица-старица
подръж във своите ръце,
макар несръчно,
всяка гънка в нея нека ти говори
за мъдростта на старостта,
безумността на младостта,
за чудото на вярата и почитта към Бог,
във храма на човешките сърца...
Вкусът на живата вода,
отпий от извора,
от  думите библейски,
свещени
и в живота чудотворни...
Не ти разкривам някакви нечувани слова,

мистична новост или тайна,

То, щастието, крие се в невидими неща...

отвъд преходността, отвъд нетрайното,
отвъд усилия, потънали във сложността,
към щастие стремейки се отчаяно...
А всъщност...
както слънцето донася светлина, е простичко...
И не е нужно празник да ни спомни за това...
Не мислиш ли и ти така?...
 


28.12.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....