Не мога с вятъра да се преборя,
не мога аз дъжда да спра,
сълза дори не мога да пророня,
без път пред мен не мога да вървя.
Не мога любовта си да забравя,
защото в мен живее тя,
мъката в морето ще удавя,
ще я покрие то с буйната вълна.
И тогава слънцето ще се пробуди
напук на мрачното небе,
всичко лошо ще прокуди
с усмивка златна като на дете.