angelik (Анжела) angelik (Анжела)
36
Jun 11, 2007, 5:32 PM

Не мога

  Poetry
981 0 3
Не мога с вятъра да се преборя,
не мога аз дъжда да спра,
сълза дори не мога да пророня,
без път пред мен не мога да вървя.
Не мога любовта си да забравя,
защото в мен живее тя,
мъката в морето ще удавя,
ще я покрие то с буйната вълна.
И тогава слънцето ще се пробуди
напук на мрачното небе,
всичко лошо ще прокуди
с усмивка златна като на дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0