Аз не мога да бъда спокойна

в дни на безветрие и опасно затишие,

аз не мога да бъда спокойна

и в дни на метежи и бурни събития.

Страдам, много страдам от човешко бездушие,

от арогантни лъжци, костюмирани с власт,

от упорито невежо препускане

и преследване на съмнителни цели със страст.

Аз не мога да гледам спокойно

лицемери как подло грабят своя народ,

как живеят в охолство все за сметка на техния джоб,

как повтарят - Да траят! - щото идвал денят,

в който те ще оправят всички, подред до един.

Вече не мога да бъда спокойна, никак не мога,

в тези объркани и несигурни дни,

бедността навлиза в домовете със сила

и залива стотици човешки съдби.

Как спокойна тогава да бъда,

как очи да притварям в захлас,

като чувам гласа на децата,

премалели  от глад и заспали от плач.

05.04.2011г.