Jan 11, 2013, 6:33 PM  

Не мога да бъда спокойна...

  Poetry » Civic
868 0 0

Аз не мога да бъда спокойна

в дни на безветрие и опасно затишие,

аз не мога да бъда спокойна

и в дни на метежи и бурни събития.

Страдам, много страдам от човешко бездушие,

от арогантни лъжци, костюмирани с власт,

от упорито невежо препускане

и преследване на съмнителни цели със страст.

Аз не мога да гледам спокойно

лицемери как подло грабят своя народ,

как живеят в охолство все за сметка на техния джоб,

как повтарят - Да траят! - щото идвал денят,

в който те ще оправят всички, подред до един.

Вече не мога да бъда спокойна, никак не мога,

в тези объркани и несигурни дни,

бедността навлиза в домовете със сила

и залива стотици човешки съдби.

Как спокойна тогава да бъда,

как очи да притварям в захлас,

като чувам гласа на децата,

премалели  от глад и заспали от плач.


05.04.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...