11 abr 2016, 7:06

Не може 

  Poesía » Otra
357 0 3

Не може в тоз живот човек да е еднакъв,

по чуждите следи знам не се върви!

Живееш!  Изглеждаш като мъртъв,

нещо друго  душата неспирно ми мълви.

Не може да си туй което искат хората,

с всяка стъпка прекрачваш своята съдба.

С твоя тон държиш в ръцете си китарата,

в душата си извайваш чудната резба.

Не може да угаждаш и на хората,

да пълниш сърцето си със злоба, с кавги.

Да слушаш безучастно одата,

и да се радваш на чуждите тъги.

Не може всичко безучастно да го подминаваш,

Нима любов и обич има без сълзи?

На стъпките в живота си не да се съмняваш,

Върви, върви го!  Пред него не пълзи.

В.Й. 07.04.2016г.

 

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Определено е така. Харесах, Васко! Поздрави!
  • Това е и моята истина.Поздравления!
  • Подминаващите безчувствено съдбите на другите, рано или късно, биват наказвани със същото - някой ден да подминават безчувствено собствената им съдба. Успешна седмица!
Propuestas
: ??:??