Не може
Не може в тоз живот човек да е еднакъв,
по чуждите следи знам не се върви!
Живееш! Изглеждаш като мъртъв,
нещо друго душата неспирно ми мълви.
Не може да си туй което искат хората,
с всяка стъпка прекрачваш своята съдба.
С твоя тон държиш в ръцете си китарата,
в душата си извайваш чудната резба.
Не може да угаждаш и на хората,
да пълниш сърцето си със злоба, с кавги.
Да слушаш безучастно одата,
и да се радваш на чуждите тъги.
Не може всичко безучастно да го подминаваш,
Нима любов и обич има без сълзи?
На стъпките в живота си не да се съмняваш,
Върви, върви го! Пред него не пълзи.
В.Й. 07.04.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
