21 ago 2009, 17:47

Не можеше да знаеш

639 0 3

Ти беше там... това видях.

Не крий... не можеше да знаеш.

Преди това не беше тъй, нали?

А можехме безгрижно да мечтаем,

стаили любовта в гърдите си.

 

Ти беше там... това видях.

Не говори... не можеше да знаеш.

Преди да кажеш нещо, помисли.

Как можехме да крачим в мрака

без страх от чакащите ни съдби.

 

Ти беше там... това видях.

Не отричай... не можеше да знаеш.

Питай себе си преди да отговориш.

Как можехме в страста да изгорим,

прегърнати от чувства непоробени.

 

Ти беше там... това видях.

Не се замисляй... не можеше да знаеш.

Нима след всички мъки, които причини,

можеше сърцето ти за миг да знае,

че душата ми вечно в него ще стои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....