21.08.2009 г., 17:47

Не можеше да знаеш

631 0 3

Ти беше там... това видях.

Не крий... не можеше да знаеш.

Преди това не беше тъй, нали?

А можехме безгрижно да мечтаем,

стаили любовта в гърдите си.

 

Ти беше там... това видях.

Не говори... не можеше да знаеш.

Преди да кажеш нещо, помисли.

Как можехме да крачим в мрака

без страх от чакащите ни съдби.

 

Ти беше там... това видях.

Не отричай... не можеше да знаеш.

Питай себе си преди да отговориш.

Как можехме в страста да изгорим,

прегърнати от чувства непоробени.

 

Ти беше там... това видях.

Не се замисляй... не можеше да знаеш.

Нима след всички мъки, които причини,

можеше сърцето ти за миг да знае,

че душата ми вечно в него ще стои.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...