Не, не срещнах взаимност!
Не, не срещнах любов!
Даже ласките твои са чужди...
Не е било наивност,
зная в твоя живот,
бяха чувствата МОИ ненужни.
Щом посрещах обиди,
щом посрещах лъжи,
свойта прошка без гордост раздавах...
не отвръщах на удари,
теб обичах до гроб,
и да срещна любов се надявах.
Но не срещнах взаимност...
Но не срещнах това...
беше моя мечта и присъда!
Затова си отивам...
Бях със тебе добра,
ала вече не мога да бъда.
НЕ, не срещнах взаимност...
Не, не срещнах любов...
© Красимира Касабова Todos los derechos reservados