8 nov 2006, 13:36

Не, недей...

  Poesía
787 0 2
Не, недей, не си отивай!
Без теб ще боли, аз зная това!
И тази любов сега не убивай,
не превръщай деня във горчива тъма!
Не, недей, не ми натяквай думите,
от които тебе те е заболяло!
Не късай на китарата ти струните,
не събуждай времето спряло!
Не, недей, почакай за миг!
Защо бързаш да изчезнеш в гората?
Погледни във очите ми - там твоят е лик,
послушай сега гласа на душата!
Не, недей, със мен остани!
Не бързай да се бориш със времето.
И тръгнеш ли сега, завинаги върви,
но с тебе, знай, ще носиш вечно бремето!
Не, недей, не говори!
Спести си думите тъй злобни, жлъчни.
Сърцето си за мене отвори,
във дните да сме заедно неотлъчно!
Не, недей... Не казвай още "Сбогом".
Знаеш, не е още време за това!
Във мене гори най-силният огън,
недей... Не ми отнемай същността!!!!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...