Не ни достига
Не ми цитирайте житейски афоризми,
животът никога не е бил тъй прост.
Той стъпква те със калните си чизми,
зад всяка радост дебне холокост.
И общо взето всичко е привидно –
зад розовите очила човек е сляп.
Със тях се вижда всеки, че е сит, но
в действителност не ни достига хляб.
Не ни достига поглед, за да видим
в душата на приятел – че вали.
И щом обиден в мрака си отиде,
не ни достига глас за тихо „Спри!”.
А после го крещим. Оттатък мрака.
Но ехото на всяко „Спри!” е нож
ръждясал, който се забива някак
в сърцето ти, неструващо и грош.
Животът те държи докрай под прицел.
Даде ли ти едно, си взема три.
Защо са ти крила на волна птица,
щом на земята пак кълвеш трохи?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартин Спасов Todos los derechos reservados
