Никак не обичам разочарования,
а все по-големи химери си изграждам,
не обичам и колебания,
а в тях често се прераждам.

Не обичам и небето да е сиво,
не обичам празни погледи в мен,
пазя си сърцето от всичко завистливо,
от коварните дебнещи изненади,
в ъглите на студения ден.

Не обичам да гледам,
не обичам очи в очи с реалността,
не обичам и живота, когато не е в настроение,
не обичам да е принудена радостта.

Не обичам баналността,
не обичам и грубия сух вятър,
не обичам на нещастието тоналността,
както и безумния световен театър.

Не обичам да се пропилявам,
не обичам любовта недоразумения да изгражда,
не обичам и да се уморявам,
утолявайки чужда жажда.

Не обичам да не обичам,
парадокс вграден във мен,
не обичам и този нецветен
тривиален рефрен.

2010г.