Не си отивай още, хубав ден!
Не още! Есента не закъснява!
Ела да пием по едно фрапе
край пълната със лодки Ариана!
Ела да се посмеем със смеха
на дечурлигата със колелата!
Ела на припек тука, а дъбът
ще ни замерва още с топъл вятър,
с отронени във яркожълт нюанс
листа, които искат да запазят
до другата година топлина
от сънчевите яркожълти пазви.
Не си обувай още, хубав ден,
на босо тежки есенни обувки!
Ела седни под тентата. Смутен
те виждам как би искал ти да ме целунеш!
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados