6 feb 2008, 11:19

Не остаряваме ли 

  Poesía
996 0 10

Остаряваме ли сред звука

на онези есенни балади?

Загърнати във топлите си дрехи, зъзнем...

И очакваме след залезите светли звездопади.

А в очите ни умира по малко вяра пътьом.

Не усещаме ли как

по лицата ни се стичат

капки от отдавна изваляни кални дъждове.

И изопват се чертите ни, и сенките предричат,

че ще има нови белези по наште гърбове.

А този топъл вятър

носи облаци и бури.

Не усещаме ли, че оставаме сред другите сами?

И че ни е все едно дали ще се изгубим.

Защото все по-трудно вече ни боли.

Остаряваме ли сред звука

на онези есенни балади?

Сред редове от стихове и прашни снимки.

Сред ехото от радости и празни свади. 

Не остаряваме ли?...

не остаряваме ли, мили?...

 

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??