Не остаряваме ли
Остаряваме ли сред звука
на онези есенни балади?
Загърнати във топлите си дрехи, зъзнем...
И очакваме след залезите светли звездопади.
А в очите ни умира по малко вяра пътьом.
Не усещаме ли как
по лицата ни се стичат
капки от отдавна изваляни кални дъждове.
И изопват се чертите ни, и сенките предричат,
че ще има нови белези по наште гърбове.
А този топъл вятър
носи облаци и бури.
Не усещаме ли, че оставаме сред другите сами?
И че ни е все едно дали ще се изгубим.
Защото все по-трудно вече ни боли.
Остаряваме ли сред звука
на онези есенни балади?
Сред редове от стихове и прашни снимки.
Сред ехото от радости и празни свади.
Не остаряваме ли?...
не остаряваме ли, мили?...
© Катя All rights reserved.
