31 jul 2007, 10:43

Не отивай!

  Poesía
633 0 6
Аз те моля, не отивай!
Тя ти причини само болка и сълзи.
Виж сърцето ми как пулсира:
бие, бие и боли.
Защо ти е нужна такава?
Тя е коварна жена?
Подритваше сърцето ти неотдавна,
играеше си с теб така.
Аз зная, ти ми казваш:
че тя е стара любов.
Умът ме слуша, но сърцето отказва
да се вслуша в логичния му зов.
Виж ме, жива съм и само твоя.
Забрави другите жени.
Целуни ме, както някога в пороя
и нека водата да ни възроди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Цвети!
  • Поздрави отново! Наистина сякаш с лекота пишеш за любовта, и то все прекрасни стихове! Браво!
  • Благодаря ти Гале и ти получаваш ена гооооляма прегръдка от мен!
  • Наистина,Мариола,мила,много вълнуващ стих!
    Вани,сладуранке,поздрав и прегръдка за прекрасният стих!
  • Много е мило за мен, дано и за някой друг!!!
    Стихът е вълнуващ!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...