16 mar 2016, 23:25

Не отминавай

  Poesía
448 0 2

                                                                     Не отминавай

 

 

Вървя по стъпките на твоята осанка

и нежност някаква се спира в мен.

Горя в пламъка на твоята жарава

и раните в душата се заливат.

Животът ми започва, когато се докосна

до  твоя поглед, а кадифето му покрие

нежно тяло и всяка фибричка от него

се разхожда по синия им цвят.

Дали догаряш в тръпка сладка та не 

усещаш, че до тебе другият гори и страда.

И чувствата пътуват с годините на 

твоя път, за да останат вечно топли.

Ръката ми е близо, ала не мога да те стигна.

Душата ми лети, но до тебе не долита.

Усмивката се е сродила с плача на китара

и всяка песен е за тебе, но ти я отминаваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...