5 nov 2010, 21:09

Не(отронен) стон... 

  Poesía
851 0 0
Не(отронен) стон...
Да беше премерил пулса ми –
трийсет удара във минута…
Най-дългата смърт.
А присъдата ми – нечута.
Да беше прозрял зад думите –
как ме късаше тишината…
И нека съм неразумна.
Във Ада опята. Недоопята.
Ти вече ми връчи кръста.
С един пирон. За сърцето…
След теб няма възкръсване. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??