Не(отронен) стон...


Да беше премерил пулса ми –
трийсет удара във минута…
Най-дългата смърт.
А присъдата ми – нечута.

Да беше прозрял зад думите –
как ме късаше тишината…
И нека съм неразумна.
Във Ада опята. Недоопята.

Ти вече ми връчи кръста.
С един пирон. За сърцето…
След теб няма възкръсване.
Сама венеца си сплетох.

А пък стрелките на Времето -
да бяха се, Господи, счупили…
Сега съм най-жадна сред жадните.
От устните ти – невкусила.

Сега съм стон – неотронен.
Защото пред мъж не плача…
Докато вятърът ме подгони.
И падна. Сълза в краката ти.