25 jul 2008, 10:11

Не пипай Кръста!

  Poesía » Otra
792 0 8
Това по устните ми - не,
не е червило,
защо не го опиташ с твойте
закъснели,
разкъсаното щастие кърви,
през нежни извори на пошли страсти,
изстинали във безразличния ти мрак.

По устните ми -
кръв,
отхапала съм прелестната шия
на извратената любов,
която стискаше за гърлото душата ми
и тази нощ Луната ще обяздя,
и нека вие, вместо дяволите в мен.

Недей посяга Сребърния кръст
по кожата ми огледално гладка,
ще се приплъзне хладният метал,
отблясъкът ще се забие в теб,
почакай...!

Застиналите капки кръв
на долната ми устна
поеми
със топлия език на мислите си,
и сама ще си отида...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лулу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....