Не пипай Кръста!
Това по устните ми - не,
не е червило,
защо не го опиташ с твойте
закъснели,
разкъсаното щастие кърви,
през нежни извори на пошли страсти,
изстинали във безразличния ти мрак.
По устните ми -
кръв,
отхапала съм прелестната шия
на извратената любов,
която стискаше за гърлото душата ми
и тази нощ Луната ще обяздя,
и нека вие, вместо дяволите в мен.
Недей посяга Сребърния кръст
по кожата ми огледално гладка,
ще се приплъзне хладният метал,
отблясъкът ще се забие в теб,
почакай...!
Застиналите капки кръв
на долната ми устна
поеми
със топлия език на мислите си,
и сама ще си отида...
не е червило,
защо не го опиташ с твойте
закъснели,
разкъсаното щастие кърви,
през нежни извори на пошли страсти,
изстинали във безразличния ти мрак.
По устните ми -
кръв,
отхапала съм прелестната шия
на извратената любов,
която стискаше за гърлото душата ми
и тази нощ Луната ще обяздя,
и нека вие, вместо дяволите в мен.
Недей посяга Сребърния кръст
по кожата ми огледално гладка,
ще се приплъзне хладният метал,
отблясъкът ще се забие в теб,
почакай...!
Застиналите капки кръв
на долната ми устна
поеми
със топлия език на мислите си,
и сама ще си отида...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
