16 feb 2021, 15:37  

Не питай зимата 

  Poesía » De amor
306 2 18

Не питай зимата къде ти е любимата,

като снегът и думите ще се стопят.

Не питай вятъра, от студ е онемял,

безмълвен в себе си що тайни е събрал.

 

Дърветата не питай, протегнали

молитвено оголени до смърт ръце

в очакване на пролетта - небето

е за  тях началото и края на света.

 

Дъжда не питай - и болки, и мечти

и спомени - удавя ги в сълзи...

Не питай птиците - в отпуснатите им крила

и уморените очи ще прочетеш тъга.

 

Попитай слънцето - солените  реки от

неизплакани сълзи ще пресуши,

ще се усмихне с жива светлина

в камбанката  на пролетно кокиче,

 

а там - на твоята любима са очите!

Отново ще разцъфне - съживена,

при теб ще се завърне след студа,

дочула как я вика на сърцето ти гласа.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • 🍀 🌷 🌸 💮 🌹 🌺 🌻 🌼 ☕️ ❤️
  • Честит празник! Много здраве, късмет, слънчеви дни и творческо вдъхновение!
    Пропуснала съм някои твои неща, сега наваксвам!
  • Tаничка - културна сутрин из моите страници! Благодаря ти 💐
    Честит празник, сладкодумке!
  • Хубава е бялата камбанка на кокичето!
    Поздрави!
  • ИРЖИИИ! - винаги съумяваш да извлечеш контекства по най-достъпния и правдив начин! Благодаря ти!
    За това твоите коментари са толкова ценени!
  • С това отрицание "не питай", още повече засилваш ефекта на "попитай" слънцето...където си изляла цялата романтика на отговора!...."Там на твоята любима са очите..." Прекрасно си го казала, Пепи!
  • Благодаря!
  • Много е хубаво, Пепи!
  • Наде, нали знаеш: има неща, които така се загнездват в теб, че и след години нещо най-неочаквано ги отключва. Както в съня се отключва подсъзнателното, така е и тука.
    Бях се загледала в зимата навън, пред прозореца има слива, по-нататък бреза, елхи. И си гледах врабчета, свраки, чичопей, дето от няколко дни и той пее. И почнах да пиша. От зимата, любимата, та и есента и филма се събудиха

    Вальо - благодаря ти за прекрасното включване!
  • Да, Пепи. Отворихте една кутийка, в паметта ми - ти, твоето стихче, Щурачето.
  • По ирония на съдбата те върнахме в "Ирония на съдбата"
  • Ух, момичета... Къде ме върнахте? "Ирония на съдбата", Сергей Никитин...
  • щураче (Дарина Иванова) - и на мен, щурак! Като пишех 2-рия куплет, се сетих и за песента, но нямах време да ги намеря в нета, Е сега намирам песента
    https://www.youtube.com/watch?v=zuOLQL1X7YI
    Подсъзнателно ме е провокирала, някога толкова съм я слушала
    само дето "беше ти любима, а стана ми жена",
    а при мен любимата си остава негова любима
    И филмът "Ирония на съдбата" е прекрасен
  • "в камбанката на пролетно кокиче," е най-хубаво
  • Няпомня ми на "Я спросил у ясеня…" на Владимир Киршон. Сигурно малцина знаят, че е негово. А също и, че авторът на тези любими на много хора стихове е бил разстрелян.
  • Дa, Стойчо и Гош - откакто свят светува, все любовта е в центъра на живота ни, и колко още ще творят за нея, и все ще има и още и още да се казва, пише, рисува, пее, свири!
  • Енигмата на любовта...
  • Да, така е.
    Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??